Дядо Николай обясни какво са му казали влиятелни хора
Слово на Пловдивския митрополит по случай празника на Съединението:
" Честит Шести септември! Честито Съединение! Честит празник! Бог да пази България!
Обикновено с възгласа " Бог да пази България " приключваме някои от проповедите си. Този път стартирам с него. Бог да пази България!
Започвам по този начин, тъй като към този момент все по-често ми се случва да идват при мен и елементарни, само че и по-влиятелни хора, хора на позиции в обществото, които ми споделят " Владико, нека Бог да пази България, тъй като не знаем към този момент на какво друго да се уповаваме! " Това е по този начин. Да, факт е, че актуалната наша действителност е такава, че е в положение да хвърли мнозина в отчаяние. Кризите следват една след друга.
Никой към този момент не се усеща сигурен за утрешния ден, без значение от своето материално положение и публично състояние. В обществено-политическия живот се редят отчаяние след отчаяние. Няма го месията-светски управник, който по чудодеен метод внезапно да реши всичките ни проблеми.
Народът е разлъчен, скаран, а тези, които претендират за ролята на избавител в действителност се оказва, че подтикват това разделяне, с цел да могат да оглавят някоя от враждуващите фракции. Всичко това води до намаляване на волята, незаинтересованост и в случай че щете до загуба на инстинкта за самозапазване.
Нека в тази връзка ви оповестя нещо. Истинският Месия е пристигнал един път и до Неговото Второ пришествие различен няма да пристигна. Единственият Месия е Иисус Христос. Неговата истина е единствената Истина. Неговата истина е единствената истина. Той е Истината, пътя и живота. В Него можем да имаме вяра абсолютно, на Неговата истина би трябвало да служим и на Него би трябвало да се уповаваме, че всекиму ще бъде въздадено съгласно делата му. Иисус Христос не търпи унинието.
Той ни приканва да имаме вяра, да сме безстрашни, да сме виновни към ближните си и да творим положително. Всеки ден, най-малко по едно положително. И Той ни е завещал най-великия завет – заветът на любовта.
" Обичай близък си, както обичаш себе си. " Това е. Не разчитайте на други месии, такива няма да има. Можем да разчитаме на Иисус Христос и можем да разчитаме на себе си, да разчитаме, че ще успеем в начинанията си с Божията помощ, а ние постоянно ще успеем, когато вървим по Неговите стъпки и съблюдаваме Неговия завет.
Защо споделям това в Деня на Съединението? Днес във всички тържествени речи ще бъде припомнено, и с право ще бъде припомнено, че това дело е напълно българско, осъществено срещу волята на могъщи велики сили, че в това дело българският народ е посочил, че може да бъде стопанин на ориста си и да реализира националните си цели самичък и без непозната помощ. Ще бъдат упоменати и почетени имената на редица революционни дейци, подготвили и осъществили съединението на Северна и Южна България.
Знаете, че по наша самодейност, тук, в двора на нашия катедрален храм поставихме преди две години непретенциозен монумент на един от най-заслужилите българи и съработници за Съединението – Гавриил Кръстевич. Ще ви напомня в резюме неговия витален път. Роден в Котел, той получава шанса да учи в Константинопол, а след това да приключи право в Париж. След завръщането си той стартира кариера на един непретенциозен, спокоен и даже сив чиновник в администрацията на Османската империя.
С труда, упоритостта и гения си той от арбитър, стига до член на Върховния съд, а след това и на на висшия правосъден съвет на империята и е създател на османския търговски закон. Най-доверен консултант на султани и на космополитен патриарси. Като подобен Гавраил Кръстевич е най-деен, основен участник в придвижването за възобновяване на самостоятелна българска черква от първия ден на това придвижване. Той персонално е написал плана на фермана, с който е прогласена Българската екзархия. Като участник в първия Църковно-народен събор той е и създател на Екзархийския правилник, с който се възвръща самостойната черква на православните българи.
Казвах го и наблягам още един път – границите на това, което назоваваме Санстефанска България са разказани във фермана за Екзархията от 1870 година и това са границите на Българската екзархия, на диоцеза, в който пребивавам българи – православни християни. Тези граници са доказани още един път на Цариградската посланическа конференция през 1876 година и след това още един път в предварителния кротичък контракт от 1878 година. Границите на Санстефанска България са начертани не от някой различен, а от Гавраил Кръстевич и са одобрени и скрепени с подписа на президента на Османската империя.
За да го обясня със модерни термини: той не е чакал някой отвън да каже кое е положително за българите. Той е този, който е казвал на Великите сили кое е положително за българите и не просто им е казвал, а напряко го е правил. Попаднал в центъра на властта, той се е раздал за народа си без нито за момент да се замисли дали по този метод не рискува заплатата си в лири или по днешному казано – положителната си заплата в евро. Не се е стараел да се хареса на властимащите; назад – той е бил харесван и почитан от тях точно, тъй като е бил заслужен българин и заслужен човек.
Не знам дали някой българин е реализирал повече. Този човек е употребявал всички шансове, които е имал, с цел да оказва помощ на своя български народ, който безпределно е обичал. Не е негова виновността, че идеалът не се е осъществил, само че за сметка на това след това, като генерал-губернатор на Източна Румелия той е направил нужното част от този блян въпреки всичко да се случи. И забележете, че в целия му витален път работата за църквата, за Бога, предхожда неговите политически и публични деятелности. Който обича Бог, обича и своя народ и е подготвен да пожертва всичко за него. Първо Бог, след това всичко останало. Ако делото е право Бог ще го поддържа. И непрестанен, денонощен труд, без оттегляне, без отмалялост, без отчаяние. Първо черква, след това страна и най-после съединяване.
Завършвам с това, с което почнах. Не ни трябват кандидати за месии и лъжепророци. Не търсете месии всред живите, Месията Иисус Христос с ще пристигна при Неговото Второ Пришествие, когато най-не чакаме и ще ни попита какви сме ги правили. Никой не би трябвало да изпада в отчаяние, а да работи на мястото, на което Бог го е сложил. Тихо, непретенциозно, на ползу роду, без оттегляне, без отмалялост и без никакво отчаяние пред компликациите. Като Гавраил Кръстевич. Трябват ни хора като него. Хора, които първо имат вяра в Бога и тъй като имат вяра в Бога обичат народа и милеят за него.
Сигурен съм, че такива хора има във всяка социална група. И съм сигурен, че с помощта на тях раздраната национална тъкан доста скоро още веднъж ще бъде съшита и ние ще можем да честваме Съединението с чисто сърце, като един народ, който има вяра в Бога, осланя се не на непознати, а на личните си сили и в който народ ние, неговите членове се обичаме, зачитаме се и си оказваме помощ едни на други други, както прилича сред сънародници, братя и сестри. Когато възродим у нас и изключително у децата ни вярата в Бога и когато си повярваме, че сме положителни и можем да бъдем още по-добри, тогава Бог ще благослови делата ни и сигурно ще резервира България ".
За да гледате видеото, би трябвало да активирате Javascript.
" Честит Шести септември! Честито Съединение! Честит празник! Бог да пази България!
Обикновено с възгласа " Бог да пази България " приключваме някои от проповедите си. Този път стартирам с него. Бог да пази България!
Започвам по този начин, тъй като към този момент все по-често ми се случва да идват при мен и елементарни, само че и по-влиятелни хора, хора на позиции в обществото, които ми споделят " Владико, нека Бог да пази България, тъй като не знаем към този момент на какво друго да се уповаваме! " Това е по този начин. Да, факт е, че актуалната наша действителност е такава, че е в положение да хвърли мнозина в отчаяние. Кризите следват една след друга.
Никой към този момент не се усеща сигурен за утрешния ден, без значение от своето материално положение и публично състояние. В обществено-политическия живот се редят отчаяние след отчаяние. Няма го месията-светски управник, който по чудодеен метод внезапно да реши всичките ни проблеми.
Народът е разлъчен, скаран, а тези, които претендират за ролята на избавител в действителност се оказва, че подтикват това разделяне, с цел да могат да оглавят някоя от враждуващите фракции. Всичко това води до намаляване на волята, незаинтересованост и в случай че щете до загуба на инстинкта за самозапазване.
Нека в тази връзка ви оповестя нещо. Истинският Месия е пристигнал един път и до Неговото Второ пришествие различен няма да пристигна. Единственият Месия е Иисус Христос. Неговата истина е единствената Истина. Неговата истина е единствената истина. Той е Истината, пътя и живота. В Него можем да имаме вяра абсолютно, на Неговата истина би трябвало да служим и на Него би трябвало да се уповаваме, че всекиму ще бъде въздадено съгласно делата му. Иисус Христос не търпи унинието.
Той ни приканва да имаме вяра, да сме безстрашни, да сме виновни към ближните си и да творим положително. Всеки ден, най-малко по едно положително. И Той ни е завещал най-великия завет – заветът на любовта.
" Обичай близък си, както обичаш себе си. " Това е. Не разчитайте на други месии, такива няма да има. Можем да разчитаме на Иисус Христос и можем да разчитаме на себе си, да разчитаме, че ще успеем в начинанията си с Божията помощ, а ние постоянно ще успеем, когато вървим по Неговите стъпки и съблюдаваме Неговия завет.
Защо споделям това в Деня на Съединението? Днес във всички тържествени речи ще бъде припомнено, и с право ще бъде припомнено, че това дело е напълно българско, осъществено срещу волята на могъщи велики сили, че в това дело българският народ е посочил, че може да бъде стопанин на ориста си и да реализира националните си цели самичък и без непозната помощ. Ще бъдат упоменати и почетени имената на редица революционни дейци, подготвили и осъществили съединението на Северна и Южна България.
Знаете, че по наша самодейност, тук, в двора на нашия катедрален храм поставихме преди две години непретенциозен монумент на един от най-заслужилите българи и съработници за Съединението – Гавриил Кръстевич. Ще ви напомня в резюме неговия витален път. Роден в Котел, той получава шанса да учи в Константинопол, а след това да приключи право в Париж. След завръщането си той стартира кариера на един непретенциозен, спокоен и даже сив чиновник в администрацията на Османската империя.
С труда, упоритостта и гения си той от арбитър, стига до член на Върховния съд, а след това и на на висшия правосъден съвет на империята и е създател на османския търговски закон. Най-доверен консултант на султани и на космополитен патриарси. Като подобен Гавраил Кръстевич е най-деен, основен участник в придвижването за възобновяване на самостоятелна българска черква от първия ден на това придвижване. Той персонално е написал плана на фермана, с който е прогласена Българската екзархия. Като участник в първия Църковно-народен събор той е и създател на Екзархийския правилник, с който се възвръща самостойната черква на православните българи.
Казвах го и наблягам още един път – границите на това, което назоваваме Санстефанска България са разказани във фермана за Екзархията от 1870 година и това са границите на Българската екзархия, на диоцеза, в който пребивавам българи – православни християни. Тези граници са доказани още един път на Цариградската посланическа конференция през 1876 година и след това още един път в предварителния кротичък контракт от 1878 година. Границите на Санстефанска България са начертани не от някой различен, а от Гавраил Кръстевич и са одобрени и скрепени с подписа на президента на Османската империя.
За да го обясня със модерни термини: той не е чакал някой отвън да каже кое е положително за българите. Той е този, който е казвал на Великите сили кое е положително за българите и не просто им е казвал, а напряко го е правил. Попаднал в центъра на властта, той се е раздал за народа си без нито за момент да се замисли дали по този метод не рискува заплатата си в лири или по днешному казано – положителната си заплата в евро. Не се е стараел да се хареса на властимащите; назад – той е бил харесван и почитан от тях точно, тъй като е бил заслужен българин и заслужен човек.
Не знам дали някой българин е реализирал повече. Този човек е употребявал всички шансове, които е имал, с цел да оказва помощ на своя български народ, който безпределно е обичал. Не е негова виновността, че идеалът не се е осъществил, само че за сметка на това след това, като генерал-губернатор на Източна Румелия той е направил нужното част от този блян въпреки всичко да се случи. И забележете, че в целия му витален път работата за църквата, за Бога, предхожда неговите политически и публични деятелности. Който обича Бог, обича и своя народ и е подготвен да пожертва всичко за него. Първо Бог, след това всичко останало. Ако делото е право Бог ще го поддържа. И непрестанен, денонощен труд, без оттегляне, без отмалялост, без отчаяние. Първо черква, след това страна и най-после съединяване.
Завършвам с това, с което почнах. Не ни трябват кандидати за месии и лъжепророци. Не търсете месии всред живите, Месията Иисус Христос с ще пристигна при Неговото Второ Пришествие, когато най-не чакаме и ще ни попита какви сме ги правили. Никой не би трябвало да изпада в отчаяние, а да работи на мястото, на което Бог го е сложил. Тихо, непретенциозно, на ползу роду, без оттегляне, без отмалялост и без никакво отчаяние пред компликациите. Като Гавраил Кръстевич. Трябват ни хора като него. Хора, които първо имат вяра в Бога и тъй като имат вяра в Бога обичат народа и милеят за него.
Сигурен съм, че такива хора има във всяка социална група. И съм сигурен, че с помощта на тях раздраната национална тъкан доста скоро още веднъж ще бъде съшита и ние ще можем да честваме Съединението с чисто сърце, като един народ, който има вяра в Бога, осланя се не на непознати, а на личните си сили и в който народ ние, неговите членове се обичаме, зачитаме се и си оказваме помощ едни на други други, както прилича сред сънародници, братя и сестри. Когато възродим у нас и изключително у децата ни вярата в Бога и когато си повярваме, че сме положителни и можем да бъдем още по-добри, тогава Бог ще благослови делата ни и сигурно ще резервира България ".
За да гледате видеото, би трябвало да активирате Javascript.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ